Дъг Бандау: Мечтите на Зеленски за военни успехи трябва да бъдат приземени, САЩ не желаят пълна мобилизация в Русия
Следвайте " Гласове " в
Автор: Дъг Бандау,
Зеленски има право да мечтае да си върне полуострова, само че администрацията на Байдън би трябвало да приземи американската политика по отношение на Украйна крепко в действителността.
Последният трагичен пробив на Украйна против съветските сили покрай Харков провокира оптимистични прогнози в Киев, Брюксел и Вашингтон. Но руско-украинската война не е свършила.
Силите на Москва, въпреки и унижени, резервират преимущество в числеността, в случай че не и морално. Освен това съветският президент Владимир Путин преди малко разгласи „ частична готовност “, призовавайки запаса. Той също даде обещание „ да употребява всички средства, с които разполагаме “, имайки поради оръжия за всеобщо заличаване, химически или нуклеарни оръжия, с цел да отбрани Русия.
Дори и с още американски оръжия, едва евентуално е Киев да си върне всички изгубени територии, в случай че не реализира колапс на Русия – опция, само че не действителност. И последно, в най-краен случай, Москва може да ескалира още, обявявайки обща готовност или употребявайки оръжия за всеобщо заличаване.
Но въодушевлението от успеха наподобява разшири военните цели на Украйна. Президентът Володимир Зеленски приказва за изпращане на „ сигнал “ на жителите на Крим: „ ние знаем, че това са наши хора, и е ужасна покруса, че те са окупирани към този момент повече от осем години. Ние ще се върнем там. Не зная по кое време тъкмо. Но ние имаме проекти и ще се върнем там, тъй като това са нашата земя и нашите и хора. “
Има два забележими казуса с тази настройка, в случай че тя бъде приведена в деяние. Първият е разширение и по едно и също време с това ескалиране на войната, с неразбираеми изгоди. Със съществуващите сили за Киев няма да е елементарно да си върне даже Донбас, в това число териториите, завзети от съветските сепаратисти през 2014 година. Да тръгне за Крим ще бъде доста по-голяма задача, евентуален скок в тотална война, най-малко в границите на украинските благоприятни условия.
Киев ще би трябвало да наеме и да образова доста повече хора, в сравнение с са нужни за пазене против съветските офанзиви. И за подобен триумф на Украйна е належащо доставянето на изобилни количества западно оръжие. В същото време, Москва е едва евентуално да се отдръпна безшумно. Крим има значение за тях, тъй като множеството руснаци гледат на него като на съветска територия.
Загубата му ще усили политическите последици от провалянето. Путин ще бъде изложен на риск – в доста по-голяма степен от страна на твърдите националисти, в сравнение с от демократичните демократи. До тук той отхвърляше национална готовност и потребление на нуклеарно оръжие, само че може и да го направи, в случай че има заплаха да изгуби Крим. Както може да постъпи и един следващ крайнодесен режим, с цел да отбрани или си върне полуострова.
Поемането на подобен риск от Украйна би принудило Съединените щати и Европа или да усилят помощта си, придружено и с увеличение на риска от замесване в дейна война, или да изоставят Украйна, откакто са поощрили нападателния й курс.
Вашингтон има интерес да оказва помощ на Киев да се отбранява против съветското нахлуване, само че не би имал съпоставим залог да овластява Украйна при рискуване на районната страбилност и мира, поправяйки минали исторически неточности. Зеленски и украинският народ имат право да желаят каквото си желаят. Но това не е причина Вашингтон да подчини американските ползи на такива желания.
Второ, няма безапелационни доказателства, че болшинството от 2,4 милионният кримски народ желае да бъде „ освободено “. Руското анексиране на Крим беше противозаконен акт, само че евентуално отразяваше преобладаващото въодушевление на полуострова.
През 1783 година Руската империя анексира Крим. Той става последната цитадела на анти-болшевишката Бяла войска по време на гражданската война в Русия, а по-късно част от Съветския съюз. В 1954 година Москва трансферира полуострова на Украйна. Този акт има малко значение на процедура и е артикул на вътрешна руска политика, посредством която тогава Никита Хрушчов желае да си обезпечи поддръжка в маневрите за наследяването на Йосиф Сталин.
През 1991 година Украйна, ръководена тогава от Борис Елцин, оказва помощ да се провежда разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. Тогавашната Съветска република гласоподава за самостоятелност, взимайки и Крим със себе си. Вътрешната украинска политика по това време се люшка сред Съединените щати и Европа от една страна, (подкрепяна от западните жители, корените на доста от които са в австро-унгарската Галиция), и Русия от друга, (подкрепяна от източните жители, най-вече православни рускоговорящи). През 2014 година Съединените щати и водещи европейски страни поддържаха махленски прелом против президента Виктор Янукович. Макар и пословично подкупен, той беше спечелил поста в почтени избори. Умерено про-руски надъхан, той резервира мощна политическа поддръжка от Изток.
Когато Европейският съюз имаше потребност от единодушието на Киев за комерсиалното съглашение, Москва направи по-добро предложение, в отговор на което Янукович смени лагерите. Улиците на Киев бяха цялостни с гневни протестиращи, представители най-много на анти-руската съпротива и подкрепени от някои нападателни нео-фашистки детайли. Съединените щати подкрепяха изгонването на Янукович. Виктория Нюланд, заместник-държавен секретар по европейските и евразийските работи, посети Киев, поддържа протестиращите, смеси се с стачкуващите и организира станалия прочут диалог с американския дипломат, записан от съветското разузнаване, в който се даваха разпорежданията на Вашингтон кой да влезе в новото държавно управление.
Ако Москва беше пробвала сходни маневри в Мексико, управляващите в Съединените щати биха получили огромна истерична рецесия, биха се позовали на доктрината Монро и биха оповестили свещена война. Руският президент Владимир Путин устрои анексирането на Крим. Въпреки че предаността към националното завещание също играеше роля, запазването на скъпата военоморска база на Москва в Севастопол беше може би по-важно.
Завземането беше последвано от референдум, резултатът от който се твърдеше, че е 95,5% избор в интерес на промяна на страните. Макар и акцията да беше нечестна, тези резултати може и да отразяваха действителния избор. Външни наблюдаващи всеобщо бяха уверени, че резултатите са като цяло точни и отразяват обстоятелството, че болшинството поданици на Крим, доста от които са рускоговорящи и фамилиите им са с съветски корени, избират да се причислят към Русия.
Въпреки това явно нелегално прекачване, непозволеното и принудително изземане преди осем години не оправдава ответно принудително изземане през днешния ден. Гражданите на Крим не трябва да бъдат третирани като военна плячка и да бъдат местени по волята на спечелилия. Западните страни през днешния ден подлагат на критика държавни управления, които гневно се съпротивляват на отцепвания – станахме очевидци на нападателната война на НАТО против Сърбия поради Косово – и не можем с лекост да одобрим военна акция на Украйна за връщане на Крим.
Народните настройки могат да се трансформират, както явно се случи в Донбас, след близо декада съветско ръководство.
Последвалите изследвания на публичното мнение демонстрират друго, макар че е мъчно да се мери публичното мнение при автокрация. При неналичието на декларирана социална поддръжка, Киев не би могъл да оправдае разрушаването на Крим, с цел да го избави. Разбира се, разположението на Крим представлява добра тематика за мирни договаряния, които могат да включват обезпечаването на интернационално следен референдум за установяване на статута му.
До момента държавните управления на Съединените щати и на европейските страни имат един отговор на въпроса за задачите на украинската война и той е, че Киев взема решение. И това е правилно, само че не значи, че съдружниците би трябвало да ги поддържат.
Ангажиментът на Вашингтон е към независимостта на Украйна, а не към всичко, което може да изиска държавното управление на Зеленски. Разбира се, Зеленски има право да изиска света. Кой знае, Киев може в този момент да изиска материална поддръжка да превземе Москва и да разтури Руската федерация. Но Съединените щати не са длъжни да поддържат този проект.
Действително, най-важният интерес на Америка в протичащата се война е да сдържа резултата от нея. Това ще рече, че Съединените щати не желаят спорът да обхване други европейски страни и НАТО, завличайки Америка в нежелана и ненужна война. Вашингтон желае също и да предотврати интензифицирането на актуалната борба и оповестяването на цялостна готовност от Русия, както и използването на нуклеарно оръжие, което би трансформирало спора и би нараснало в голяма степен напрежението сред Запада и Москва.
И най-накрая, и Вашингтон, и Брюксел имат по-голяма изгода от поддържането на работещи връзки с Русия, в сравнение с от вкарването на руснаците в нарастващ боен спор и подтикването на Москва към по-близки връзки с Китай. Експанзията на военните цели от страна на Украйна подкопава всички тези ползи.
Като цяло, макар незаконния темперамент на съветската инвазия, съгласно Джошуа Шифринсън от Университета Мериленд, лимитираните ползи на Америка „ изискват привършване на спора, без значение дали Украйна победи против Москва “.
Атаката против Украйна беше катасрофа за Русия. Нищо чудно, че Зеленски гледа напред към победа и евентуално преформатиране на двете страни и техните връзки. Но неговата хипотеза за победа е преждевременна. Въпреки че може да има вяра за съветски боен и след това съветски политически колапс, това развиване не е по-вероятно от успеха над Украйна, която Кремъл в началото си представяше. Да планираш делба на територии, до момента в който борбата към момента бушува, е един от методите да загубиш.
Още по-лошо, войната беше злополука и за Украйна. Нейната стопанска система имплодира, а държавното управление й оцелява на помощи от чужбина. Жертвите са доста, евентуално десетки хиляди. Милиони хора избягаха от спора. Бяха унищожени градчета, опустошени градове, бяха осъществени военни закононарушения. Продължаването на спора в името на съмнителни териториални завоевания е неприятна договорка. Украйна ще има потребност от младите си бойци за възобновяване на страната.
Защитавайки се, Киев би трябвало да прояви демократичните полезности, приписвани му от Запада. Това включва и приемането на обстоятелството, че някогашни жители може и да не желаят да се върнат в насилствената му прегръдка.
Украйна направи това, което малко от нейните другари или врагове имаха вяра, че е допустимо – спря съветската експанзия и даже си върна изгубени територии. Киев също по този начин изложи и крайната военна уязвимост на Москва. Въпреки че реконструираната Червена войска не е тигър от хартия – тя аргументи ужасни жертви и неимоверни вреди на Украйна – страховете на съдружниците, че тази мощ може да завладее континента бяха изобличени като фикция. Сега е време освен за увеличение на военните разноски на Европа, само че за увеличение и на военните отговорности на Европа и на преустановяване на настоящето детинско и излишно осланяне на Съединените щати.
Междувременно Вашингтон и неговите съдружници би трябвало да стартират да прекрояват поддръжката си за Украйна, тъй че да се реализира разрешаване на спора и създаване на подобен европейски ред, който най-сигурно да докара до постоянен мир.
Това не включва акция за възвръщане на Крим. Зеленски има право да мечтае за тотална победа над Русия, само че администрацията на Байдън би трябвало да приземи американската политика по отношение на Украйна крепко в действителността.
Дъг Бандоу е старши помощник в Института CATO (проповядващ американска социална политика учредена на независимост на индивидите, лимитирано държавно управление, свободни пазари и мирни интернационалните връзки – б.пр.)
Бивш специфичен асистент на президента Роналд Рейгън и създател на книгата Foreign Follies: America’s New Global Empire.
Превод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова
Източник:
Автор: Дъг Бандау,
Зеленски има право да мечтае да си върне полуострова, само че администрацията на Байдън би трябвало да приземи американската политика по отношение на Украйна крепко в действителността.
Последният трагичен пробив на Украйна против съветските сили покрай Харков провокира оптимистични прогнози в Киев, Брюксел и Вашингтон. Но руско-украинската война не е свършила.
Силите на Москва, въпреки и унижени, резервират преимущество в числеността, в случай че не и морално. Освен това съветският президент Владимир Путин преди малко разгласи „ частична готовност “, призовавайки запаса. Той също даде обещание „ да употребява всички средства, с които разполагаме “, имайки поради оръжия за всеобщо заличаване, химически или нуклеарни оръжия, с цел да отбрани Русия.
Дори и с още американски оръжия, едва евентуално е Киев да си върне всички изгубени територии, в случай че не реализира колапс на Русия – опция, само че не действителност. И последно, в най-краен случай, Москва може да ескалира още, обявявайки обща готовност или употребявайки оръжия за всеобщо заличаване.
Но въодушевлението от успеха наподобява разшири военните цели на Украйна. Президентът Володимир Зеленски приказва за изпращане на „ сигнал “ на жителите на Крим: „ ние знаем, че това са наши хора, и е ужасна покруса, че те са окупирани към този момент повече от осем години. Ние ще се върнем там. Не зная по кое време тъкмо. Но ние имаме проекти и ще се върнем там, тъй като това са нашата земя и нашите и хора. “
Има два забележими казуса с тази настройка, в случай че тя бъде приведена в деяние. Първият е разширение и по едно и също време с това ескалиране на войната, с неразбираеми изгоди. Със съществуващите сили за Киев няма да е елементарно да си върне даже Донбас, в това число териториите, завзети от съветските сепаратисти през 2014 година. Да тръгне за Крим ще бъде доста по-голяма задача, евентуален скок в тотална война, най-малко в границите на украинските благоприятни условия.
Киев ще би трябвало да наеме и да образова доста повече хора, в сравнение с са нужни за пазене против съветските офанзиви. И за подобен триумф на Украйна е належащо доставянето на изобилни количества западно оръжие. В същото време, Москва е едва евентуално да се отдръпна безшумно. Крим има значение за тях, тъй като множеството руснаци гледат на него като на съветска територия.
Загубата му ще усили политическите последици от провалянето. Путин ще бъде изложен на риск – в доста по-голяма степен от страна на твърдите националисти, в сравнение с от демократичните демократи. До тук той отхвърляше национална готовност и потребление на нуклеарно оръжие, само че може и да го направи, в случай че има заплаха да изгуби Крим. Както може да постъпи и един следващ крайнодесен режим, с цел да отбрани или си върне полуострова.
Поемането на подобен риск от Украйна би принудило Съединените щати и Европа или да усилят помощта си, придружено и с увеличение на риска от замесване в дейна война, или да изоставят Украйна, откакто са поощрили нападателния й курс.
Вашингтон има интерес да оказва помощ на Киев да се отбранява против съветското нахлуване, само че не би имал съпоставим залог да овластява Украйна при рискуване на районната страбилност и мира, поправяйки минали исторически неточности. Зеленски и украинският народ имат право да желаят каквото си желаят. Но това не е причина Вашингтон да подчини американските ползи на такива желания.
Второ, няма безапелационни доказателства, че болшинството от 2,4 милионният кримски народ желае да бъде „ освободено “. Руското анексиране на Крим беше противозаконен акт, само че евентуално отразяваше преобладаващото въодушевление на полуострова.
През 1783 година Руската империя анексира Крим. Той става последната цитадела на анти-болшевишката Бяла войска по време на гражданската война в Русия, а по-късно част от Съветския съюз. В 1954 година Москва трансферира полуострова на Украйна. Този акт има малко значение на процедура и е артикул на вътрешна руска политика, посредством която тогава Никита Хрушчов желае да си обезпечи поддръжка в маневрите за наследяването на Йосиф Сталин.
През 1991 година Украйна, ръководена тогава от Борис Елцин, оказва помощ да се провежда разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. Тогавашната Съветска република гласоподава за самостоятелност, взимайки и Крим със себе си. Вътрешната украинска политика по това време се люшка сред Съединените щати и Европа от една страна, (подкрепяна от западните жители, корените на доста от които са в австро-унгарската Галиция), и Русия от друга, (подкрепяна от източните жители, най-вече православни рускоговорящи). През 2014 година Съединените щати и водещи европейски страни поддържаха махленски прелом против президента Виктор Янукович. Макар и пословично подкупен, той беше спечелил поста в почтени избори. Умерено про-руски надъхан, той резервира мощна политическа поддръжка от Изток.
Когато Европейският съюз имаше потребност от единодушието на Киев за комерсиалното съглашение, Москва направи по-добро предложение, в отговор на което Янукович смени лагерите. Улиците на Киев бяха цялостни с гневни протестиращи, представители най-много на анти-руската съпротива и подкрепени от някои нападателни нео-фашистки детайли. Съединените щати подкрепяха изгонването на Янукович. Виктория Нюланд, заместник-държавен секретар по европейските и евразийските работи, посети Киев, поддържа протестиращите, смеси се с стачкуващите и организира станалия прочут диалог с американския дипломат, записан от съветското разузнаване, в който се даваха разпорежданията на Вашингтон кой да влезе в новото държавно управление.
Ако Москва беше пробвала сходни маневри в Мексико, управляващите в Съединените щати биха получили огромна истерична рецесия, биха се позовали на доктрината Монро и биха оповестили свещена война. Руският президент Владимир Путин устрои анексирането на Крим. Въпреки че предаността към националното завещание също играеше роля, запазването на скъпата военоморска база на Москва в Севастопол беше може би по-важно.
Завземането беше последвано от референдум, резултатът от който се твърдеше, че е 95,5% избор в интерес на промяна на страните. Макар и акцията да беше нечестна, тези резултати може и да отразяваха действителния избор. Външни наблюдаващи всеобщо бяха уверени, че резултатите са като цяло точни и отразяват обстоятелството, че болшинството поданици на Крим, доста от които са рускоговорящи и фамилиите им са с съветски корени, избират да се причислят към Русия.
Въпреки това явно нелегално прекачване, непозволеното и принудително изземане преди осем години не оправдава ответно принудително изземане през днешния ден. Гражданите на Крим не трябва да бъдат третирани като военна плячка и да бъдат местени по волята на спечелилия. Западните страни през днешния ден подлагат на критика държавни управления, които гневно се съпротивляват на отцепвания – станахме очевидци на нападателната война на НАТО против Сърбия поради Косово – и не можем с лекост да одобрим военна акция на Украйна за връщане на Крим.
Народните настройки могат да се трансформират, както явно се случи в Донбас, след близо декада съветско ръководство.
Последвалите изследвания на публичното мнение демонстрират друго, макар че е мъчно да се мери публичното мнение при автокрация. При неналичието на декларирана социална поддръжка, Киев не би могъл да оправдае разрушаването на Крим, с цел да го избави. Разбира се, разположението на Крим представлява добра тематика за мирни договаряния, които могат да включват обезпечаването на интернационално следен референдум за установяване на статута му.
До момента държавните управления на Съединените щати и на европейските страни имат един отговор на въпроса за задачите на украинската война и той е, че Киев взема решение. И това е правилно, само че не значи, че съдружниците би трябвало да ги поддържат.
Ангажиментът на Вашингтон е към независимостта на Украйна, а не към всичко, което може да изиска държавното управление на Зеленски. Разбира се, Зеленски има право да изиска света. Кой знае, Киев може в този момент да изиска материална поддръжка да превземе Москва и да разтури Руската федерация. Но Съединените щати не са длъжни да поддържат този проект.
Действително, най-важният интерес на Америка в протичащата се война е да сдържа резултата от нея. Това ще рече, че Съединените щати не желаят спорът да обхване други европейски страни и НАТО, завличайки Америка в нежелана и ненужна война. Вашингтон желае също и да предотврати интензифицирането на актуалната борба и оповестяването на цялостна готовност от Русия, както и използването на нуклеарно оръжие, което би трансформирало спора и би нараснало в голяма степен напрежението сред Запада и Москва.
И най-накрая, и Вашингтон, и Брюксел имат по-голяма изгода от поддържането на работещи връзки с Русия, в сравнение с от вкарването на руснаците в нарастващ боен спор и подтикването на Москва към по-близки връзки с Китай. Експанзията на военните цели от страна на Украйна подкопава всички тези ползи.
Като цяло, макар незаконния темперамент на съветската инвазия, съгласно Джошуа Шифринсън от Университета Мериленд, лимитираните ползи на Америка „ изискват привършване на спора, без значение дали Украйна победи против Москва “.
Атаката против Украйна беше катасрофа за Русия. Нищо чудно, че Зеленски гледа напред към победа и евентуално преформатиране на двете страни и техните връзки. Но неговата хипотеза за победа е преждевременна. Въпреки че може да има вяра за съветски боен и след това съветски политически колапс, това развиване не е по-вероятно от успеха над Украйна, която Кремъл в началото си представяше. Да планираш делба на територии, до момента в който борбата към момента бушува, е един от методите да загубиш.
Още по-лошо, войната беше злополука и за Украйна. Нейната стопанска система имплодира, а държавното управление й оцелява на помощи от чужбина. Жертвите са доста, евентуално десетки хиляди. Милиони хора избягаха от спора. Бяха унищожени градчета, опустошени градове, бяха осъществени военни закононарушения. Продължаването на спора в името на съмнителни териториални завоевания е неприятна договорка. Украйна ще има потребност от младите си бойци за възобновяване на страната.
Защитавайки се, Киев би трябвало да прояви демократичните полезности, приписвани му от Запада. Това включва и приемането на обстоятелството, че някогашни жители може и да не желаят да се върнат в насилствената му прегръдка.
Украйна направи това, което малко от нейните другари или врагове имаха вяра, че е допустимо – спря съветската експанзия и даже си върна изгубени територии. Киев също по този начин изложи и крайната военна уязвимост на Москва. Въпреки че реконструираната Червена войска не е тигър от хартия – тя аргументи ужасни жертви и неимоверни вреди на Украйна – страховете на съдружниците, че тази мощ може да завладее континента бяха изобличени като фикция. Сега е време освен за увеличение на военните разноски на Европа, само че за увеличение и на военните отговорности на Европа и на преустановяване на настоящето детинско и излишно осланяне на Съединените щати.
Междувременно Вашингтон и неговите съдружници би трябвало да стартират да прекрояват поддръжката си за Украйна, тъй че да се реализира разрешаване на спора и създаване на подобен европейски ред, който най-сигурно да докара до постоянен мир.
Това не включва акция за възвръщане на Крим. Зеленски има право да мечтае за тотална победа над Русия, само че администрацията на Байдън би трябвало да приземи американската политика по отношение на Украйна крепко в действителността.
Дъг Бандоу е старши помощник в Института CATO (проповядващ американска социална политика учредена на независимост на индивидите, лимитирано държавно управление, свободни пазари и мирни интернационалните връзки – б.пр.)
Бивш специфичен асистент на президента Роналд Рейгън и създател на книгата Foreign Follies: America’s New Global Empire.
Превод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова
Източник:
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ